Щастието да станеш тотомилионер

Най-сензационният тираж по Татово време се случи по Коледа на 1985 г. в градчето Рила. Тогава тамошната тотаджийка Ветка Чушева попълва саморъчно около 1000 фиша за играта „6 от 49". Пуска ги в пощенските кутии на хората с покана да участват в тиража. И наистина, много жители на четирихилядното градче откликват на предложението. В резултат -11 души улучват 13 пъти 5 плюс 1! За такава печалба в ония времена се даваха по 15 хил. лв. - сума, за която можеше да се дигне двуетажна къща.

Половин година по-късно се озовах в Рила със задачата да напиша какво са направили хората с „падналите" им от небето пари. В градчето настроението все още беше приповдигнато, почти всички бяха станали запалени тотаджии. Тотаджийката Ветка пък често получаваше писма от цяла България, чиито податели я молеха да им „подскаже" числата, с които да играят.

Рилските късметлии, най-вече промишлени и земеделски работници, охотно разказваха за голямото събитие. В началото то предизвикало голяма паника сред тотаджийските началства в София, които се изплашили да не би да е станала някаква измама и се съгласили да изплатят печалбите чак след съответните проверки. Едва тогава рилчани заминали за столицата с „чартърен" автобус. Изплатили им парите в брой и на тях не им било никак удобно да разнасят пачките с пари в пластмасови торбички из големия град.

Пенсионираният хлебар Георги Петков, по онова време 62-годишен, бе единственият печеливш, който не бе пътувал до София и обратно. Вместо него срещу петнайсетте бона се бе разписала сестра му, представяйки съответното пълномощно. Работата е там, че преди няколко години Георги бе получил парализа на левите крайници. Той и съпругата му бяха разделили 12 от своите 15 бона между сина си, служител на аерогара София, и неговата сестра, химичка по професия. Дядо Георги бе много щастлив, защото бе играл тото трийсет години, но никога не бе улучвал повече от тройка!

Друг един от печелившите, 30-годишният работник Симеон Илчев, беше все още ерген. Когато посетих дома му, в който живееше с родителите си, там гостуваше сестра му със своя съпруг. Мъжете бяха седнали на чашка под асмата, докато двете жени сновяха напред-назад с мезетата. Симеон беше похарчил за почерпки около 1000 лв. други 1500 бе раздал назаем на колеги. На сестра си пък, която сега усърдно му режеше салата, бе подарил четири хилядарки.

...Когато разбира колко много пари са спечелили, шивачката Гена Христова казва на мъжа си Борислав: „Станахме богати и ще започнем да се караме". А те наистина бяха забогатели, защото Борислав беше ударил три печалби за общо 45 хил. лв.

Страховете й обаче не се бяха сбъднали - и те двамата, и трите им деца, и свекърът и свекървата бяха продължили да живеят в същия сговор, както и преди. Заварих ги всичките на вечеря. Нищо в къщата не подсказваше, че в нея живеят кре-зовци, които притежават 45 хилядарки. Дори телевизорът им беше старият черно-бял ветеран. Голямата печалба не бе променила с нищо начина на живот на тия трудови хора. Както 47-годишният Борислав, така и 72-годишният му баща, които притежаваха десетина коня, продължаваха всеки делничен ден да превозват дървен материал от рилските гори.

Това беше добре платена, но и тежка работа. Пачките престояли на видно място в кухненския шкаф дни наред, преди да ги внесат в банката. Въпреки че в ония дни къщата им била пълна с приятели и роднини, наминали да им честитят голямата печалба. Борислав беше изхарчил около 2 хилядарки за почерпки. Същото бе направил и бъдещият му зет. Семейството все още не беше решило какво ще прави с парите, но и тогава беше ясно, че лъвският пай ще се падне на бъдещите младоженци.